Здравейте, пътешественици! Днес ще ви разкажа за една спонтанна и лесна разходка край Варна, която се превърна в много приятно и изненадващо ползотворно изживяване.
Търсехме лек маршрут за следобедна тренировка, за да се подготвим за по-сериозни преходи (като например този до Кадемлийското пръскало, и така се озовахме на пътеките около комплекс Изворите.
Още в началото можете да изгледате нашето кратко видео, в което показваме как точно изглежда теренът:
Съдържание
Как избрахме маршрута?
Беше около 13:30 на обяд, когато отворих сайта на Strava, за да прегледам картите с най-често минаваните екопътеки и маршрути около Варна. Исках кратка и лесна разходка край Варна и две места ми направиха впечатление – гората около комплекс Изворите и тази до комплекс Трите Воденици.
Тъй като времето напредваше, избрахме комплекс Изворите, понеже се стигаше значително по-бързо с кола. Приготвихме набързо 2 банана, малко снакс, вода, взехме камерата и тръгнахме. Какво е едно пътешествие без нея!
Пътят до комплекс Изворите и паркирането
Пътят от Варна до комплекса преминава в два етапа – първо карате по чисто нов, перфектен асфалт, а след това идва неприятната изненада. Последните около 3.5 км са по много лош, разбит път, където скоростта пада до 20 км/ч.
Пристигнахме и паркирахме отстрани, малко преди самия комплекс. Тъй като бяхме там само за разходка в гората, а не гости на комплекса, решихме да не използваме техния вътрешен паркинг. Сложихме раниците и тръгнахме да търсим началото на пътеката.
Как започва маршрутът
Началото е лесно за намиране. От паркинга се тръгва и след около 100–150 метра вдясно има голямо дърво със синя маркировка. Оттам започва маршрутът.
Първата част е най-сериозна – има доста стръмно изкачване нагоре, което продължава около 10 минути. След това теренът става по-приятен и разходката започва да се усеща много по-лежерно.
Защо го нарекохме „Гората на гъбите“
Още след първото по-сериозно изкачване започна най-интересната част от маршрута – навсякъде около нас имаше гъби. Буквално на почти всяка крачка се виждаше по нещо различно.
Някои бяха съвсем малки, други доста красиви и впечатляващи. Разбира се, понеже не разбираме от гъби, изобщо не рискувахме да ги берем. Само ги снимахме. По-късно, когато потърсихме информация, се оказа, че част от най-красивите, които бяхме видели, всъщност са отровни.
💡 Ако не познаваш гъбите, най-добре просто ги снимай и не ги бери.
Разклонението и обиколният маршрут
Малко преди да направим първия километър, стигнахме до разклонение. Пътят се разделяше на две, затова проверихме в Strava какво показва трасето.
Оказа се, че ако продължим по синята маркировка, ще направим по-широк полукръг и после ще се включим обратно към основния маршрут. Решихме да минем точно така.
След това пътеката започна леко да слиза надолу, а около нас гъбите продължаваха да се появяват из тревата. Тази част от маршрута беше много приятна – спокойно, зелено и съвсем тихо.
Срещата с река Изворска
Най-интересният момент дойде около средата на маршрута. Трябваше да минем през сухо дере и да хванем обратната посока, за да затворим кръга.
Малко след това започнахме да чуваме вода. Първо не обърнахме особено внимание, но след няколко минути погледнахме надолу и видяхме река Изворска. По това време не беше пълноводна – по-скоро изглеждаше като по-малко поточе – но това придаде още повече настроение на разходката.
В един момент пресичането на реката стана неизбежно. Докато се чудехме как да минем, без да се намокрим, видяхме, че някой преди нас вече е направил малко импровизирано мостче от клони и камък.
Минахме по него и продължихме напред. Скоро стигнахме до една постройка, която първо ни се стори изоставена, но после се оказа, че е помпена станция.
Оттам маршрутът продължи, но в един момент разбрахме, че трябва да направим обратен завой и да започнем отново изкачване, за да се върнем към комплекса.
Малко лутане преди финала
Точно когато си мислехме, че вече сме съвсем близо до колата, се оказа, че пътеката просто свършва. Погледнахме отново Strava и видяхме, че трябва да минем напряко през гората.
Отстрани изглеждаше доста гъсто и признавам, че първоначално не бяхме много ентусиазирани. Но след първите десетина метра се оказа, че вътре има ясно различими пътечки и не е толкова страшно, колкото изглежда отвън.
Така постепенно излязохме от задната страна на комплекса и просто трябваше да го прекосим, за да стигнем обратно до паркинга.
За ваше улеснение прилагам и снимка на маршрута към разходката край Варна от приложението Strava:
Какво да носиш за тази разходка край Варна
За такава разходка край Варна бих препоръчала:
- удобни обувки
- вода
- нещо леко за хапване
- зареден телефон с GPS или Strava
- репелент, ако е по-топло
- камера, ако искаш да снимаш гъбите и реката
Финални впечатления
Тази разходка край Варна не беше нещо грандиозно и точно в това ѝ беше чарът. Не тръгнахме с очакването да открием кой знае какво, а се получи един много приятен следобед с гора, река, гъби и малко импровизация по пътя.
Ако търсиш нещо спокойно наоколо и ти се ходи на място, което не е от най-популярните, маршрутът около комплекс Изворите определено си заслужава.
Ако търсиш други места за разходка край Варна, може да ти е интересна и статията ми за Екопътеката до село Невша.