Ако Коста Рика изобщо може да се опише с една дума, тя е „разнообразна“. Тихоокеанското крайбрежие, джунглите около Аренал и карибската страна са три напълно различни места — само се случва да са в една и съща държава. Пуерто Виехо де Тараманка е именно карибската страна, и веднага щом пристигнете там, ще разберете защо е различна.
Съдържание
Пътят от Сан Хосе
От Сан Хосе до Пуерто Виехо по права линия не е далеч — но Коста Рика не работи по права линия. Пътят пресича планината, а там завоите са остри, платното е тясно и облаците се спускат толкова ниско, че понякога просто се намираш вътре в тях. При нас валеше дъжд и мъглата беше плътна. Хубаво е, живописно е — но карай бавно.
Важна подробност, която не намерихме никъде предварително: точно преди да се качите на планинския участък, се плаща такса от 250 костарикански колона. Ако нямате дребни, приемат и $1, но рестото ви го дават в колони. Така получихме и първите си костарикански монети — много красиви, между другото. Има маймунка, кит, сърнички.
Пътуването ни отне около три часа и половина. Тръгнахме сутринта и пристигнахме около обяд — и препоръчваме да направите същото, защото не се препоръчва да се кара по тези пътища след тъмно. Животните излизат нощем, пътят е тесен и рискът просто не си заслужава.
Ние пътувахме с кола под наем, резервирана през Discover Cars — за повече детайли как избрахме колата, какви са тънкостите със застраховките и защо 4х4 се оказа ненужна, можете да прочетете в нашето пълно ръководство за Коста Рика.
Lanna Ban Hotel: тайландски стил на карибски бряг
Избрахме Lanna Ban Hotel — малко хотелче в квартал Коклес, на около 5 минути с кола от центъра на Пуерто Виехо, и не сбъркахме.
Бунгалата са в тайландски стил — нещо, което изобщо не очакваш да намериш на карибски бряг, но по някаква причина работи перфектно. Дървени конструкции, тропическа градина наоколо, чист и топъл басейн, гледка към океана. Закуската се сервира всяка сутрин и имате избор между три варианта: палачинки, бъркани яйца или традиционното гало пинто — ориз с боб, типична коста риканска закуска. Взимахме и трите варианта в различните дни и всички бяха добри.
Хотелът е директно на главния път, срещу плаж Коклес — само трябва да прекосите пътя. Паркингът е безплатен и персоналът е изключително приятен и отзивчив.
А в двора на хотела се разхождат свободно различни животинки. Видяхме агути — типично животно за Коста Рика, което изглежда точно като кръстоска между заек, мишка и капибара. Стои на задните крака, яде с предните лапки и те гледа с вид, че ти си нарушителят тук, а не то. Освен тях имаше безброй птици, а сутрин се чуват гласовете на маймуните откъм джунглата. На второто утро видяхме и ленивец съвсем отблизо — в дърво точно над басейна, което е може би най-удобното място за ленивец, което можете да си представите.
Ако планирате нощувка близо до Пуерто Виехо, Lanna Ban определено си заслужава внимание.
Плаж Коклес: пустош с палми
Пристигнахме около обяд, настаняването беше в 14 ч., затова оставихме багажа и директно отидохме на плажа отсреща.
Рецепционистката ни предупреди да не влизаме надълбоко, защото вълните са силни и течението дърпа. Показа ни обаче и нещо по-интересно: покрай брега се образуват естествени джобчета в морето — малки затворени басейнчета между скалите, където водата е спокойна и можеш да се потопиш без риск.
Разходихме се по брега, намокрихме крака, снимахме с дрона. Навсякъде палми, никакви хора, топъл въздух и звук на вълни — точно онова нещо, от което имахме нужда след три часа и половина в колата.
Плаж Коклес е на минути от Пуерто Виехо и е по-спокойна алтернатива на централния плаж.
Пуерто Виехо: градчето
Вечерта отидохме до самия Пуерто Виехо. Малко, туристическо, с ясен карибско-хавайски вайб — навсякъде сърфове, релаксирана музика, хора в джапанки. Типичното място, където никой не бърза за никъде и всеки изглежда малко като местен, дори ако е пристигнал вчера.
За вечеря избрахме Restaurante Lidia’s Place, намерено в Google по рейтинг. Поръчахме касадо — националното ястие на Коста Рика, комбинирана чиния с ориз, боб, пикантно пиле и пържен банан. Не обикновеният банан, а специален за пържене, по-твърд и по-малко сладък, и той се оказа най-вкусното нещо на чинията. Пикантното пиле не е за мен, а оризът с боба беше приличен без да е нещо специално. За две основни ястия и два сока оставихме около $40, което е напълно стандартно за Коста Рика.
След вечерята се поразходихме по плажа в центъра. Курортна атмосфера, огньове, много хора — приятно, но съвсем различно от пустия Коклес от следобяд.
Национален парк Кауита
Вторият ден го посветихме изцяло на Национален парк Кауита. Паркът е около 30 минути с кола от Пуерто Виехо — лесна еднодневна екскурзия.
Паркингът е в дворовете на местните хора, цената е 3000 колона за целия ден (малко над €5) и влизате в парка чрез доброволно дарение, като масово хората дават по $5 на човек.
Преди да влезете, рейнджър проверява раниците. Ако имате храна в шумолящи найлонови опаковки, трябва или да я изхвърлите, или да я прехвърлите в хартиена торбичка, защото маймуните и енотите са се научили да разпознават звука и стават доста агресивни. Ние не знаехме това предварително и се наложи да преопаковаме на входа.
Паркът отваря в 8:00 ч. и затваря около 16:00 ч. Важно е да имате предвид, че ако около 14:00 ч. се намирате някъде по средата на пътеката, трябва да тръгнете обратно, за да стигнете навреме до изхода.
Пътеката е 8 км в едната посока. Първите 2,5 км са с много туристи и там почти нищо не видяхме, защото животните просто бягат от тълпата. Нашето решение беше в тази първа секция да спираме там, където виждахме групи с гидове, и да наблюдаваме накъде сочат. Гидовете имат монокули с голямо увеличение и лазерчета, с които посочват животни в короните на дърветата на 30 метра нагоре. Гид струва $50 и ако нямате навик да търсите ленивци в джунглата, ще гледате дървета и нищо повече — затова цената донякъде се обяснява сама.
След като преминахме началния участък и навлязохме по-навътре, нещата се промениха значително. Видяхме ленивец, колибри, еноти, маймуни, игуани, гущери, жълта змия и катерички. Имаше и табела за крокодили до едно мътно тъмно езерце, но близка среща с тях не търсихме и не намерихме. Пеперуди имаше навсякъде, в десетки видове.
Малко предупреждение за маймуните и енотите: те са напълно безцеремонни и вече отдавна са загубили страх от хората. Около нас имаше хора, оставили раниците си без надзор, и един енот просто влезе вътре и започна да рови. Никога не оставяйте чантата без поне един човек до нея.
Вътре в джунглата е изключително задушно и вятър почти няма, така че носете достатъчно вода. Препоръчително е да ходите с бутилки за многократна употреба, тъй като не всички паркове пускат с обикновени пластмасови шишета.
Стигнахме до плажовете в по-дълбокия край на парка и те бяха красиви, тихи и почти без хора. Водата беше топла и без течение, единственото неудобство беше, че морето е изхвърлило много корали на брега, затова обувки за вода са задължителни.
Плая Негра: плажът с черния пясък
На връщане от Кауита (за него малко по-надолу) спряхме на Плая Негра — плажа с черния пясък, за който бяхме чували. Черен наистина е, и то черен-черен: вулканичен пясък, тъмен до степен, в която изглежда нереален. Уникален на вид и съвсем различен от всичко друго по карибското крайбрежие.
Да се плува там не е добра идея — пясъкът полепва по тялото и не се измива лесно, така че хората не идват за плаж в класическия смисъл. Но за разходка, за снимки и за дрон е перфектен. Вдигнахме дрона, разходихме се по брега и просто се наслаждавахме на нещо, което рядко се вижда. Ако минавате оттам, определено си заслужава едно спиране.
Национален парк Манзанильо
Третият ден го посветихме на Национален парк Манзанильо, само на 15 минути с кола от хотела. По-дива версия на Кауита — по-малко туристи, по-кална пътека (джапанките определено не са добра идея, по-добре обувки за трекинг или сандали за преходи) и пътека от 3 км до плажа.
Повечето хора се отказват по средата и се връщат от някой от вюпойнтите, именно затова плажът в края е почти пустинен. Топла и чиста вода, фин пясък, без корали. На плажа нямаше нито маймуни, нито еноти — може би именно защото по-малко хора стигат дотам с храна. Видяхме ленивци из парка и маймуни из дърветата, но цялостно беше по-спокойно от Кауита.
Манзанильо е последният град преди границата с Панама — след него буквално свършва пътят. Обядвахме там в малка сода, която ни се стори малко по-евтина от заведенията в самия Пуерто Виехо.
Плая Пунта Ува
На връщане спряхме на Плая Пунта Ува — широк, дълъг и наистина красив плаж. За разлика от плажовете вътре в парковете обаче тук хората идват масово, затова не очаквайте уединение. Постояхме малко, наслаждавахме се на водата и тръгнахме обратно.
Пуерто Виехо и районът около него са едно от най-уникалните места в Коста Рика — карибски характер, джунгла и плажове, всичко на едно място.
Практическа информация
- Как да стигнете: С кола е най-удобно. Има и междуградски автобуси от Сан Хосе, а в самия Пуерто Виехо дават скутери и велосипеди под наем — добра опция ако идвате без кола.
- Придвижване в района: Тротоари почти няма и разстоянията между атракциите са реални, затова без кола или скутер е трудно. Хотелът ни беше на около 5 минути с кола от центъра на Пуерто Виехо.
- Бензин: около $1.27 за литър. В района има само една бензиностанция — не я пропускайте.
- Национален парк Кауита: работи 8:00–16:00 ч., пътека 8 км, вход с дарение, паркинг €5. Носете вода, обувки за вода и храна в хартиени опаковки.
- Национален парк Манзанильо: същите условия, пътека 3 км до плажа, по-дива и по-кална.
За повече детайли относно планирането на цялото пътуване — маршрут, билети, кола под наем и застраховки — вижте нашето пълно ръководство за Коста Рика.