Бохол е третата ни спирка от пътешествието ни из Филипините – и може би най-разнообразната. Докато Боракай ни предложи плажове и лукс, а Ел Нидо – кристални лагуни и айлънд хопинг, Бохол ни изненада с нещо съвсем различно: джунгла, водопади, едни от най-малките примати на планетата и хълмове, за които трудно повярвахме, че са истински.
Вижте пълното видео от нашето пътуване до Бохол тук:
Съдържание
Как пристигнахме
От Ел Нидо до Бохол летяхме с Air Swift – малката авиокомпания, с която вече бяхме летели до Лио. Полетът мина без проблеми, а от летището до нашето настаняване карахме около 35-40 минути.
За разлика от предните два острова, този път избрахме да отседнем в глемпинг – луксозни палатки, от онези, в които си достатъчно близо до природата, за да се почувстваш авантюрист, но достатъчно комфортно, за да не съжаляваш. Наехме глемпинга през booking.com и го препоръчваме го с две ръце.
Ден 1: Скутер, джунгла и два водопада
Едно от първите неща, които направихме на Бохол, беше да наемем скутер. Цената е 500 филипински песо на ден (равнява се на близо 7 евро), което се оказа чудесна инвестиция – островът е голям и без личен транспорт ще пропуснете много. Имайте предвид, че горивото се заплаща отделно.
Camugao Falls
Тъй като пристигнахме късно следобед, нямахме много време да обикаляме острова. Затова първата ни спирка беше водопадът Camugao, чиято локация беше в близост до глепминга. Самият водопад се намира навътре в джунглата и за достигането до него е задължително да наемете екскурзовод – самостоятелно не се допуска. Таксата е 100 песо на човек плюс 20 песо за паркинга. Самият водопад си заслужава всяка стотинка – в основата му има естествен басейн, перфектен за освежаващо гмуркане след прехода из гъстата растителност.
Kawasan Falls
Втората ни спирка беше Kawasan Falls – и тук вече не се налага гид. От паркинга (25 песо) водят изградени бетонни пътечки и стълби, така че достъпът е лесен и удобен. Мястото е зашеметяващо красиво – беседки, цветя, буйна зеленина. Единственото „но“ е, че не е подходящо за плуване, но пък за снимки е просто перфектно.
Ден 2: Тарсиерите и Шоколадовите хълмове
Вторият ден беше безспорно най-вълнуващият, защото посетихме двете места, заради, които реално избрахме да дойдем на този остров (все пак знаете, във Филипини островите са адски много :D)
Светилището за тарсиери
Ако никога не сте чували за тарсиери – пригответе се да бъдете изненадани. Това са едни от най-малките примати на света: тежат около 27 грама, очите им са огромни спрямо тялото, главата им се върти на 180 градуса и скачат на разстояния между 3 и 5 метра. Нощни животни са, така че на посещенията ги намирате в дрямка – с очи ту отворени, ту затворени.
На Бохол има две обособени места за наблюдение и защита на тарсиерите. Задължително правило при посещението: пълна тишина. Нито снимки със светкавица, нито шумно говорене – тези малки същества са изключително чувствителни и стресът реално може да им навреди. Погледнеш ли ги в очите обаче, напълно разбираш защо се обграждат с толкова грижа.
Шоколадовите хълмове
След тарсиерите ни чакаше около час скутер (около 50 км) до следващата дестинация. Пътят на острова беше изненадващо добре поддържан – дори малко по-добър от варненския, ако питате нас.
Шоколадовите хълмове (Chocolate Hills) са едно от онези места, за които гледаш снимки и не вярваш, че са реални. Стотици почти еднакво оформени конусовидни хълма, наредени един до друг докъдето стига погледът. Образували са се преди милиони години от корали и черупки, когато целият район е бил под вода.
Попаднахме там в началото на сухия сезон, така че хълмовете тепърва започваха да придобиват характерния си кафяво-шоколадов цвят. През дъждовния сезон са зелени и се сливат с джунглата около тях – красиви и по двата начина, но истинският „шоколадов“ ефект се усеща именно в сухия сезон.
Pangas Falls
Следобедът продължихме с водопада Pangas Falls – малък на вид, но с голям басейн в основата, идеален за плуване и скачане. Входната такса е само 30 песо на човек, а паркингът е безплатен. Приятна и освежаваща точка за края на дълъг ден.
Sevilla Twin Hanging Bridge
Тази атракция представлява два успоредни моста, изградени изцяло от бамбук, свързани над зеленината. Стигнахме там в края на деня, затова най-вероятно нямаше почти никого. Входът е 50 песо и си заслужава. След преминаването им има малък комплекс с магазинчета и сергии, но местните вече затваряха.
Атракциите, които не се случиха
Бохол ни научи и на едно важно пътническо умение: да не вярваш сляпо на Google Maps.
Опитахме се да посетим Градината с пеперуди, но се оказа, че е затворена за постоянно още от 2020 г. Информацията на картата обаче никой не е обновил. После се отбихме към Manmade Forest – и там не успяхме да намерим точната туристическа точка, отбелязана на картата. Удряш на камък, усмихваш се и продължаваш.
Ден 3: Дъжд, още водопади и светулки
Третият ни ден на Бохол тръгна малко по-спокойно – тръгнахме към обяд, без особен план. Нещо, което се оказа перфектно, защото денят се разви по начин, който не бихме могли да планираме дори да сме искали.
Pang-Pang Habog Falls
Първата ни спирка бяха водопадите Pang-Pang Habog – намират се в общината Антекера, и не са особено известни сред туристите. Именно затова ги харесахме. Входната такса е символична – 25 песо на човек – а пред нас нямаше почти никого. Водопадите са красиви, живи, с характер. Едно от онези места, за които не намираш много информация в интернет, но щом ги видиш, разбираш защо си дошъл.
Mag-Aso Falls
Оттам се отправихме към Mag-Aso Falls – малко по-известен водопад в същия район на Антекера, около 30 минути от Тагбиларан. Слиза се по бетонни стълби (леко хлъзгави, пазете се), а наградата е зашеметяващ водопад, заобиколен от гъста тропическа растителност. Таксата е около 50 песо на човек, а усещането е, че си попаднал в сцена от филм за джунглата – само без опасните животни. Водата е достатъчно примамлива за плуване, но ние нямахме много време и продължихме напред.
Maribojoc Uplifted Marine Terrace – мястото, което земетресението създаде
По пътя ни заваля силен дъжд. Такъв, при който не виждаш на два метра пред теб. Спряхме в двора на местни хора, скрихме се под навес и изчакахме. Те излязоха, усмихнаха ни се, и така прекарахме около 20 минути в неочаквана пауза – мокри, донякъде смутени, напълно доволни. По пътя обратно се отбихме при един закрит пазар и си купихме дъждобрани.
Именно по пътя в тази посока попаднахме съвсем случайно на Maribojoc Uplifted Marine Terrace – и това се оказа може би най-неочакваното и впечатляващо нещо, което видяхме на целия остров.
Историята на мястото е поразителна. Преди около десетина години Бохол е бил ударен от много силно земетресение – едно от най-разрушителните в историята на Филипините. Земята под острова се е изместила толкова рязко и толкова силно, че цялото морско дъно в района на Марибохок буквално изскочила на повърхността. Морето се е оттеглило, и там, където дотогава е имало вода, изведнъж се е появила суша. Дъното с всичките му корали, раковини и следи от морски живот – просто се озовали навън, на сушата.
Това, което виждаш, когато стигнеш там, е сюреалистично: бивше морско дъно, превърнато в терасовиден скален пейзаж. Следи от корали, отпечатъци от морски организми, геоложки история, замразена в секунда. Местните са го превърнали в скромна туристическа атракция и вероятно ще те срещне местен доброволчески гид, който да ти разкаже историята – послушай го, защото е наистина невероятна.
Mangrove Firefly Watching – Марибохок
Последната точка от деня – и от целия ни престой на Бохол – беше гледането на светулки в мангровата гора на Марибохок. Оказа се, че сме на правилното място: Maribojoc Mangrove Firefly Watching е едно от най-добре оценените места за това преживяване на целия остров.
Турът се провежда след залез – качваш се на малка лодка и плаваш бавно между мангровите дървета по реката. Светулките не са десетки – те са хиляди. Мигат синхронизирано, покриват короните на дърветата като живи коледни гирлянди, отразяват се в тъмната вода.
Цените за тура варират в зависимост от начина на резервация – ако го намерите директно на място или чрез местен организатор, очаквайте около 700-1000 песо на човек. При организирани турове от Алона Бийч или чрез туристически агенции цената може да бъде по-висока.
Практическа информация
- Наемете скутер – без него просто не можете да видите острова. Бохол е голям, разпръснат и обществен транспорт практически не съществува за туристически цели.
- Не разчитайте на Google Maps за работното време или локациите на атракциите. Поне две от местата, които опитахме да посетим, бяха затворени отдавна.
- Тръгвайте рано. Повечето места затварят около 17:00 ч., а разстоянията между атракциите са по-големи, отколкото изглеждат на картата.
- Вземете дъждобран – или купете такъв по пътя. Дъждът на Бохол не предупреждава. Може да ври слънце в 11 и да се излива в 14.
- За водопадите, в които ще се къпете – носете обувки за вода. Повечето пътеки и стълби са мокри и хлъзгави.
Нашето мнение за Бохол
Бохол е може би най-разнообразният остров от трите, които посетихме. Нямаш усещането за курортен туризъм, а за истинско пътешествие – с джунгла, животни, природни феномени и случайни открития по пътя. Именно затова ни хареса толкова много.
Ако търсите плажна почивка – Боракай е вашият избор. Ако искате кристални лагуни – Ел Нидо. Ако обаче искате нещо по-различно, по-диво и по-неочаквано – Бохол е задължителна спирка.
Ако ти е интересна и друга част от Филипини, виж статията за Боракай и статията за Ел Нидо.