Един уикенд решихме с приятели да посетим Райското пръскало в Централен Балкан – най-високият водопад на Балканския полуостров. Бяхме чували много добри отзиви и любопитството надви, затова се наредихме на опашката от ентусиасти, тръгнали от Калофер по този популярен маршрут.
Съдържание
Един уикенд решихме да отидем с приятели до водопад Райското пръскало в Централен Балкан, тъй като бяхме чули много добри отзиви, че е изключително красиво. Маршрутът започва от местност Паниците в Калофер, и затова си запазихме нощувки там. Миналата година, когато посетихме Кадемлийското пръскало, останахме много доволни от Илийковата къща и избрахме да отседнем там отново.
Повече за маршрута до Кадемлийско пръскало може да намерите тук.
Информация за Илийковата къща в Калофер може да намерите тук.
Пристигане и Настаняване
Петък следобед, веднага след работа, тръгнахме към Калофер и пристигнахме вечерта. Домакинът ни посрещна и ни настани в добре познатите и уютни стаи на къщата. След като се установихме, решихме да вечеряме в центъра. Избрахме ресторант „Площадъ“, който преди време ни впечатли с обслужване, храна и цени. За съжаление, инфлацията беше повлияла на цените и порциите, но храната все пак беше вкусна. След вечерята се прибрахме в къщата и си приготвихме сандвичи за следващата сутрин с продукти, които бяхме закупили предварително от Варна.
Начало на Маршрута
Всички станахме около 5 ч сутринта, пихме кафе, натоварихме раниците и тръгнахме към началната точка на маршрута. Тъй като преходът е дълъг, а дните горещи, искахме да се подсигурим, че ще се приберем по светло и навреме, като имаме достатъчно време за снимки и почивка на водопада.
Паркингът
В 6:40 ч сутринта вече имаше поне 20-30 коли паркирани, което потвърждаваше факта, че водопадът е един от най-често посещаваните в страната, тъй като е и най-високият на Балканския полуостров. Съответно събира много туристи не само от България, но и от други страни.
Паркингът на местност Паниците е доста голям и спокойно може да побере поне 200 коли. Някои коли паркират на голямата поляна отпред, а други преминават мостчето и паркират вдясно от него.
Стръмното начало
Оттам тръгва и самият маршрут, като първата му част е доста стръмна. От големия интерес и наплив от туристи, както и дъждовете, пътят нагоре е малко свлечен. Образували са се големи коловози и като цяло не е много удобно да се върви в тях. Ние се движихме около корените на дърветата, като се държахме за тях, понеже на места беше наистина стръмно. След стръмното изкачване, което беше около 1 км, се излиза на табелата за Централен Балкан. Оттам по принцип е забранено за автомобили, но такива се срещат, затова се оглеждайте добре и внимавайте.
Преходът
След първото стръмно изкачване се излиза на права и открита поляна. Тук е добре да се намажете със слънцезащитно мляко, тъй като слънцето е доста силно и вероятността да изгорите е голяма. Върви се около 3 км, след което се стига до първото спускане надолу вътре в самата гора. Спускането не е много стръмно, но е доста кално, тъй като там се намират първите чешми с питейна вода – на около шестия километър от началото на маршрута.
Гледките са зашеметяващи, а пътят вътре в гората е много приятен, тъй като в горещите дни може да се скриете от слънцето. След спускането надолу има прав участък и се минава покрай течаща вода (най-вероятно водите на Райското пръскало), след което следва много дълго и изтощаващо изкачване нагоре. Самото изкачване не е много стръмно, но е доста изморително, тъй като е поне 2-3 км само нагоре.
Почивка до Хижа Рай
След като приключи изкачването, се излиза на права поляна и след около 500 м се стига до хижа Рай. Там може да си починете и да хапнете. Ние стигнахме около 10:30 – 11 ч сутринта и все още нямаше чак толкова много хора, затова успяхме да седнем на масичка в близост до хижата и да се подкрепим малко. Насладихме се на невероятния пейзаж, който се откри пред нас и, разбира се, не пропуснахме да се наснимаме и да пуснем дрона. 🙂 След почивката си напълнихме вода и тръгнахме нагоре към пръскалото.
Последната Част от Пътя
От хижа Рай до Райското пръскало пътят е доста стръмен и е препоръчително да имате туристически обувки и щеки. Изкачването до горе ни отне около 40 минути, но определено си заслужаваше. Гледките бяха невероятни, а водопадът впечатляващ. Не бих казал, че беше много пълноводен, но определено си имаше вода. Когато стигнахме горе нямаше почти никакви хора и успяхме да си направим малко снимки и клипчета, след което мястото бързо се напълни с ентусиасти. Имаше дори и такива, които влязоха да се изкъпят под водопада. 😊
Определено бихме препоръчали да се посети поне веднъж в живота, защото гледките и усещането са неща, които никога няма да забравите. Като цяло, маршрутът според нас не беше никак лесен, въпреки че в сайтовете и влоговете, които гледахме, твърдяха друго. Определено трябва да имате някаква (дори лека) физическа подготовка, защото денивелацията е много голяма, а преходът е дълъг. В края на деня успяхме да се върнем по светло около 18 ч, удовлетворени от преживяването, което изпитахме.
Полезна информация
Обща дължина на маршрута: 22 км
Разстояние в посока: 11 км
Време в посока: около 4:30 ч до хижа Рай и 0:40 мин до водопада
Денивелация: 1149 м.
Съвети
- Носете задължително туристически обувки.
- Щеките не са задължителни, но са препоръчителни.
- Вземете много вода, тъй като първата чешма с питейна вода е на 6 км от началото на маршрута.
- Слънцезащитно мляко, защото слънцето горе е много силно.
- Дрехи за преобличане – става хладно в гората и горещо, когато излезете от нея.
- Репелент – има доста насекоми и кърлежи, особено в гората.
Прибрахме се уморени, но доволни. Маршрутът беше по-тежък, отколкото очаквахме от описанията в интернет, но гледките и водопадът го правеха напълно си заслужаващ. Ако решите да го изпробвате, не подценявайте денивелацията и се пригответе добре – с правилните обувки, достатъчно вода и ранен старт ще имате много по-приятно изживяване.
Ако харесвате такъв тип преходи, препоръчвам да погледнете и статията ни за Пещерата с дървото в село Ботуня.