Пещера Бачо Киро е първата причина повечето хора идват в Дряновския каньон. Нашата беше същата. Но денят се оказа доста по-богат — добавихме Дряновския манастир, открихме скрит водопад по пътя и изкачихме пейката на любовта, докато чакахме часа за обиколката в пещерата. Ето как изглеждаше всичко.
Съдържание
Дряновски манастир – как стигнахме и какво видяхме
Веднага щом паркирахме колата, стана ясно, че денят ще е хубав. Гората наоколо беше прясно разлистена, въздухът мирисеше на пролет и от дъното на каньона се чуваше реката. Сменихме маратонките с трекинг обувки и тръгнахме.
Пътеката покрай река Дряновска те отвежда до малко мостче — то е и входът към манстирския комплекс. Спряхме за момент, да погледаме водата. Реката е зелена, бавна, почти тиха, и усещането е, че сме попаднали в някакъв горски джоб, откъснат от всичко останало.
След като преминахме мостчето, пътеката ни отведе из двора на манастира — бели сгради, добре поддържани, с много зеленина наоколо. Слязохме по малки каменни стъпала и се оказахме право на брега на реката, точно на мястото, където Дряновска и Андъка се срещат. Гледката там е особена — две реки, зеленина от двете страни и мълчание, което прекъсва само течащата вода. Направихме снимки, постояхме, и тогава разбрахме, че просто ще трябва да се върнем тук отново.
По пътя към пещерата — водопадът, който не очаквахме
От манастира продължихме по пътека нагоре по склона, покрай река Андъка. След известно ходене стигнахме до чешма, допълнихме шишетата с вода и отдъхнахме малко. Точно там, почти случайно, забелязахме скрита пътека зад пейката до чешмата. Нямаше табела, нямаше указание — просто тясна пътечка, която явно водеше някъде. Решихме да я следваме и тя ни отведе до един от водопадите на Андъка. Гледката беше хубава и неочаквана, затова извадихме камерата и запечатахме момента.
Пейката на любовта — неочакваната изненада
Когато стигнахме до пещерата и попитахме за дългия маршрут, жената на касата ни обясни, че той тръгва в 14:00 ч. — освен ако по-рано не се събере група от около 15 човека. Тъй като нямаше готова група, трябваше да изчакаме около 2 часа.
Повече информация за пещерата и работното време може да намерите на официалният сайт на община Дряново: Първата благоустроена пещера в България
Точно отдясно на входа на пещерата започва екопътека „Боженци – Дряновски манастир“, която води до известната пейка на любовта.
Първоначално пътеката е доста стръмна, но благодарение на каменните стъпала, изкачването става доста по-лесно. След като изкачихме стъпалата, пред нас се откри невероятна гледка към долината. След това тръгнахме през гората към пейката на любовта. На няколко места по пътя има табели с указания, така че не беше трудно да я намерим.
Пейката се намира на ръба на скала, точно над Дряновския манастир. Оттам се вижда целият каньон — и манастирът долу, и реката, и жп линията в далечината. Докато хапвахме сандвичи, гледахме как влак минава по релсите долу в долината. Не очаквахме нещо толкова хубаво от спонтанна двучасова разходка.
След 13:00 часа тръгнахме обратно надолу към пещерата — обиколката започваше след по-малко от час.
Пещера Бачо Киро — маршрути, билети и работно време
Пещера Бачо Киро е първата благоустроена пещера в България. Влизането в нея не е просто туристическа спирка — усеща се като нещо по-различно, особено ако изберете дългия маршрут. Има два варианта: кратък и дълъг. Ако имате избор, изберете дългия — заслужава си и разликата във времето не е толкова голяма.
Дългият маршрут на пещера Бачо Киро тръгва в определен час (в нашия случай беше 14:00 ч.), освен ако по-рано не се събере група от около 15 човека. Препоръчваме да проверите актуалното работно време и цени на официалния сайт на Община Дряново преди да тръгнете, защото часовете може да варират според сезона.
Когато групата ни се събра и влязохме вътре, екскурзоводът започна да разказва почти от прага — за историята на пещерата, за геологията, за хората, живели тук. Разходката продължи около час. В пещера Бачо Киро е хладно дори в летни дни, така че е добре да имате нещо с дълги ръкави в раницата. Снимки може да се правят, но светлината е трудна — с телефон излизат тъмни, но въпреки това успяхме да направим няколко снимки на най-значимите места.
Споделям с вас и видеото, което направихме за нашето преживяване:
Практически съвети
За да направя това пътуване още по-специално, имам няколко съвета за всеки, който решава да посети тези уникални места.
- Проверете работното време на пещерата предварително. Дългият маршрут не тръгва по всяко време — зависи от групата и часовете в конкретния сезон. Официалният сайт на Община Дряново има актуална информация.
- Носете обувки за преход. За манастира и около реката може и с удобни маратонки, но пътеката към пейката на любовта е стръмна и каменна — там трекинг обувките помагат много.
- Вземете вода и нещо за хапване. По маршрута има чешми с питейна вода. Ако искате ресторант, на брега на река Андъка близо до манастира има място, което определено си заслужава спирката.
- Фотоапаратът е абсолютно задължителен! Тези места са просто прекрасни и ще искате да запечатате тези моменти завинаги. Въпреки че смартфоните правят добри снимки, нищо не може да се сравни с качеството на добър фотоапарат
Дряновският каньон и пещерата Бачо Киро са едно от местата в България, за които се чудиш защо не сте дошли по-рано. Не е далеч, не изисква специална подготовка, а връща доста повече, отколкото очакваш. Ако планирате един ден наблизо до Велико Търново — ето го отговорът.
Ако търсите още места за еднодневни излети в България, разгледайте и статията ни за Несебър.